ОКРЪГЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪ̀ГЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е със заоблена форма; заоблен, валчест, закръглен. Нейният прозорец светеше — слаба зеленикава светлина като окръглено сияние върху стената. Може би светлината на нощната лампа. П. Вежинов, БГ, 198. Ние знаем вече, че ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка или под формата на уплътнение. Р. Райчев, НКД, 134. Той пристъпи няколко крачки, взе учуден плика и веднага разпозна в големите неопитно окръглени букви момичешкия, още неустановен почерк на жена си. П. Вежинов, ВР, 210. Окръглените букви се четат леко и праволинейно. Г. Върбанов и др., НТ, 40.

2. Който се характеризира с умерена пълнота; закръглен. Единият беше висок, едър,.., а другият — нисък, окръглен като пумпал, с нова морска антерия. И. Петров, ЛГ, 10-11. Добре окръглените форми на младото ѝ тяло напираха, сякаш за да се освободят и покажат из спретнатата носия. Г. Райчев, ЗК, 146. Той бе нисък, окръглен в тяло или лице, но тая окръгленост,.., бе преждевременна и неестествена за неговите години. И. Петров, МВ, 24.

3. Прен. Завършен, напълно оформен, изграден; закръглен. Всеки майстор е нещо в себе си окръглено и приключено, подобно на зрял плод. В. Мутафчиева, КМ, 105. Звучните слова и окръглените модни фрази значеха за него повече от реалната правда на живота. Ив. вазов, Съч. ХХII, 136.