ОКРЪЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; окръжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обкръжавам. Петнадесетина мъже той поведе към полицейското управление. Окръжиха двора на управлението, момчетата залегнаха по зидовете и запънаха пушките си. В. Геновска, СГ, 303. Покрай вглеждането в себе си, той е обръщал погледи и към природата, що го е окръжавала. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 8. Изровената пръст бе разхвърляна наоколо, окръжаваше леговището и му служеше като нисък защитен ров — срещу вражи погледи, срещу дъжд и вятър. Г. Райчев, В, 5. Стените на стаята бяха бели, възглавниците, отметнатата завивка — снежнобели. На масичката до главата му — недопита чаша с лъжичка,.. Личеше с каква нежна грижа са го окръжили домашните му. А. Каралийчев, С, 203. Разгален от голямото внимание, с което преди малко беше окръжен, Люцкан искаше да се държи към младите хора високомерно и гордо. Й. Йовков, ПК, 57. окръжавам се, окръжа се страд. и възвр. Кавалкадата пристигна, и веднага фаетона му се окръжи от двадесетина Н... ски учители. Ал. Константинов, Съч. I, 264.

ОКРЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; окръжа̀ се св., непрех. Обкръжавам се. Когато тоя генерал се окръжи буквално с уличници;.. — кажете мигар ний пред тия факти наистина се погнусихме, наистина се обърнахме към обществото и чувствително проявихме своето презрение към тия помийни мехури? Бълг., 1902, бр. 448, 2. Окръжавам се с верни хора.

— Друга (остар. книж.) форма: окружа̀вам.