ОКРЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окръня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Окастрям, орязвам (клони, дърво). Окръних дуда за шума. Бълг. диалектология 1962, 197.

2. Нащърбявам, накърнявам. окрънявам се, окръня се страд. Една лопата става лопатарак или лопатар, ако ѝ се окръни или счупи едното ухо. СбНУ ХХIХ, 250.

ОКРЪНЯ̀ВАМ СЕ несв.; окръня̀ се св., непрех. Диал. Изгубвам се, изчезвам. Загледала се Мария / у тая пуста донанма; / окрънало са царчето. / Царицата ѝ говори: / "Марио, царче да найдеш!" Нар. пес., СбБрМ, 86.