ОКРЪШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪ̀ШКА ж. Диал. Възражение, противопоставяне, уговорка. — Сега да те наградя. И извади из портмонето си шейсет гроша румелийски и ми ги даде. Подир малко окръшки аз приех цената на сътрудничеството си. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 12. — Тие три дена ще стоиш при мене. Тука на бай Ивана не стана добре. Призракът на ново пленение не му се усмихваше. Той заправи окръшки. Ив. Вазов, ЗП, 23.