ОКРЪШЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРЪ̀ШЛЕК1, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Диал. 1. Отломък, къс, парче от нещо. Другаде пак ся намират цели клади дръва вкаменени под земята, нейде си окръшлеци и корение от някогашни гори. Лет., 1873, 69. Няколко десятини малки планетки,.., както мъдруват учените, са станали от някоя си голяма планета, потрошена незнайно как. Тако-речи всяка година звездобройците съглядват по някой нов окръшлек от тая потрошена планета и му надяват някое имя, та го броят за планетка. Лет., 1872, 110. — Гледай, корабът удари на една скала и ето корабленотрошените как ся карат за окръшлеците на кораба. БКн, 1859, кн. 1, 96.
2. Изпражнение на куче.
— Друга форма: окръ̀шляк.
ОКРЪ̀ШЛЕК2, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Диал. 1. Извивка, извиване, кършене. Какви са тия окръшлеци от тебе? Н. Геров, РБЯ III, 354.
2. Въртел2, затруднение. Хайде ти брей, вървете, ще квасим младия зет Драгня! Драгни знае какво ще му доде на главата; за да им направи окръшлек и да ги помъчи малко, той търти да бяга, да са крие по таваните. Ил. Блъсков, ПБ III, 44.
— Друга форма: окръ̀шляк.