ОКСИДЍРАНЕ

ОКСИДЍРАНЕ ср. Хим. Биохим.Техн. Отгл. същ. от оксидирам и от оксидирам се; оксидация, окисляване. По-особен интерес представлява оксидирането, при което металният предмет се покрива с устойчива плътно прилепнала окисна покривка. Това се постига било чрез обработване на предмета на горещо с алкална окислителна смес, било чрез електролиза, като предметът се поставя на анода. К. Кулелиев и др., Ф, 211-212. Оксидирането може да се извърши и химически чрез загряване на изделията в разтвори, които съдържат окислители. Така се оксидират обикновено магнезиевите сплави. Св. Райчева, К, 70. Застоят в белия дроб причинява и други клинични признаци: поради забавянето на циркулацията в белите дробове оксидирането на кръвта в тях става недостатъчно. Б. Кърджиев, ОПА, 155.

Списък на думите по буква