ОКТА̀ВА

ОКТА̀ВА ж. 1. Муз. Интервал от 8 последователни степени на диатоничния звукоред, от които първата и последната са едноименни. Различаваме следните видове интервали: прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима и октава. Пеене VI кл, 1965, 28. Характерни белези на швейцарската народна песен са големият тонов обем, който достига и дори надхвърля две октави, и големите интервали, почти винаги нагоре. ВН, 1958, бр. 2199, 4. Габор с гръмкия си басов глас наистина умее да взема цяла октава по-ниско от общия тон на пеещите. П. Славински, ПЩ, 125. Отгоре,

дето се тъмнееше кичур дървета, отвърнаха с такова подсвирване, само че с една октава по-високо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 342.

2. Муз. Осмата степен, отчитана от всеки тон на диатоничния звукоред, която в сравнение с него има удвоен брой трептения в секунда и поради това звучи сходно.

3. Муз. Част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тонови степени (7 основни и 5 допълнителни).

4. Литер. Строфа от осем ямбически стиха, римувани по специална схема.

5. Печат. Формат на печатарска кола от голям лист, сгънат на четири; осмина. Описвайки на приятеля си какъв ще бъде форматът на изданието (голяма октава) и каква текстовата страница, Шафарик е обещавал да изпрати в Серес първата печатна кола, щом тя излезе. СбНУ II, 144.

— Лат. octava ж. от octavus 'осми'.

Списък на думите по буква