ОКТРОА̀

ОКТРОА̀, мн. няма, ж. Остар. 1. В миналото — налог за влизане в някой град. Служителят намазваше купончето и го лепваше някъде по колата, докато селякът развързваше кесията си, за да заплати таксата за влизане в града. Тази такса общината официално наричаше "октроа", а народът — "бач". П. Мирчев, СОЗ, 106.

2. Общински налог върху вноса на спиртни напитки, хранителни продукти и други стоки. — Веднаж да ме утвърдат, та па да видите вие, какво ще направа.. — Ама и отлака да махнеш, даскале,.. — Лесно е за него, бае Луло. — Па и октроата нали ще я отмениш, господин Гавриле? — намеси се и механджията. Т. Влайков, Съч. II, 137. Пивовар иска да си достави ячмик, по 19 лева 80 ст. 120-те кг. Той ще плаща, между другото октроа по 1,5 лева за 100-те кг. К. Кърджиев, УА, 196. Знаят cофиянци да измислюват разни налози, както от 2-3 години наложиха октроа и на свинското месо на кило по 10 ст. Пряп., 1903, бр. 73, 4. И той [М-р Сарафов] сам е мислил да отмени този несправедлив налог. Тоя налог замени октроата върху местните вина и ракия. Бълг., 1902, бр. 507, 3.

3. Службата, която контролира и събира този налог; данъчно управление. — Баща ти и брат ти да си орат нивите там.. — Брат ми нече. Он влезе в октроата. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 36. // Помещението, сградата, където се разполага, помещава тази служба. — Блей и ти бре.. И той нададе едно такова същинско блеяне на стара овца, тъпо и продължително, че гласът му отиде чак до октроата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 12-13.

— Фр. octroi.

Списък на думите по буква