ОКУЛТА̀ЦИЯ

ОКУЛТА̀ЦИЯ ж. Астрон. Видимото временно закриване на едно небесно тяло от друго. Когато се случи да наблюдаваме как в своето движение Луната закрива някоя звезда, ние виждаме, че и това явление, познато в астрономията под името окултация, става мигновено. Г. Томалевски, АН, 190.

— От лат. occultatio 'скриване' през фр. occultation и рум. ocultaþie.

Списък на думите по буква