ОКУЛТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКУЛТА̀ЦИЯ ж. Астрон. Видимото временно закриване на едно небесно тяло от друго. Когато се случи да наблюдаваме как в своето движение Луната закрива някоя звезда, ние виждаме, че и това явление, познато в астрономията под името окултация, става мигновено. Г. Томалевски, АН, 190.
— От лат. occultatio 'скриване' през фр. occultation и рум. ocultaþie.