ОКУМУШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУМУ̀Ш неизм., прил. Разг. 1. Начетен, образован, осведомен, буден. И там има доктори, ама при Атанасов идват хората. Че са му видели доброто.. Окумуш човек! У австрийско учил, не като нашите у София. П. Спасов, ХлХ, 52. Занаредил екзархът безправията на младотурците във вилаетите... Султанът загубил ума и дума пред "поп-дипломат" и повикал явера си Исмаил. — Ето кой е окумуш по тия бъркотии... С него се разправяй! Хр. Бръзицов НЦ, 307. Ти си по-учен, окумуш адам си, какво ще кажеш? Ст. Чилингиров, ПЖ, 22. Сечивата и оръдията ни бяха толкова примитивни, че всеки по-окумуш можеше да ги поправи, ако се счупят. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169.

2. Деен, предприемчив, отракан. Търговците нямаха нищо против — защото това увеличаваше печалбите им. Те доверяваха на "бай Колю" — той беше за тях "окумуш човек". П. Спасов, ХлХ, 253. Пък ние с Йоско ще успеем. И той е окумуш момче, и аз не падам по-долу. ВН, 1958, бр. 2201, 4.

— Тур. okumuº.