ОКУ̀МЯМ, ‑яш, несв., оку̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Окумвам, окумявам. окумям се, окумя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКУ̀МЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; оку̀мя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Окумвам се.