ОКУПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУПЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам окупация (в 1 знач.); завладявам. На 4 октомври хитлеристите започнаха да окупират постепенно определените шест пояса от чехословашката територия. В. Геновска, ПЮФ, 81. Чува се, че румънците окупирали Северна България. Л. Стоянов, Х, 48. Немските вестници почнаха да ни [българите] заплашват, че ако сме продължавали по тоя начин, то Турция щяла да бъде принудена да окупира Румелия. С, 1888, бр. 206, 1.

2. Разш. Заставам, настанявам се, разполагам се някъде. "Врабчовците", без да се сговарят, седнаха наедно, като окупираха левия ъгъл на стаята, близо до входната врата. А. Гуляшки, Л, 406. Ония, които най-много обичат да окупират сега трибуните и да спират с нескончаемите си слова вървежа на работите в Камарата, утре ще са първите да обвиняват болшинството и провителството в бездействие. Бълг., 1902, бр. 505, 1. При новото настаняване, две от момичетата окупираха лявата и дясната му страна. Това отляво беше много хубаво. Д. Цончев, ЛВ, 243. ^● Обр. Кихавицата тази зима / пак окупира всеки нос / и спря се там невъзмутима. Хр. Смирненски, Съч. II, 172. // Заставам някъде, заемам позиция, за да спра някого или нещо, да пресека придвижване на нещо или някаква дейност. Окупирал [Муса] седемдесе друма, / пресекла е гемии по море / и е сапрел царевата азна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 29. Полицията окупира района, където са терористите. окупирам се страд. Росия, като открай време защитник на православните народи, настояваше да се окупира с войска Европейска Турция. Г. Бенев, БК (превод), 73.