ОКУПИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУПЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от окупирам и от окупирам се; окупация. За неговата известност [на Панайот Хитов] още по време на робството свидетелствува следната случка, станала веднага след Освобождението, преди окупирането на Източна Тракия от турците. Н. Ферманджиев, РХ, 52. Че е тука, ний го чувствувахме доста: и по миризмата на ботушите му,.., и по неговото настъпателно движение към окупирането на цялото канапе. Ал. Константинов, БГ, 27.