ОКУРАЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУРАЖА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от окуражавам и от окуражавам се; насърчаване, поощряване. Въпреки моето окуражаване, обаче, на другия ден сама казала на Нягулов, че с престилка ще се чувствува по-добре. Й. Попов, ЧП, 47. В трудни моменти той имаше нужда от окуражаване, защото беше нерешителен човек.