ОКУРАЖЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУРАЖЀНО нареч. С кураж, като придобивам смелост. — Моето решение е — борба докрай. — С кого? Как? — изправи окуражено глава Слановски. В. Нешков, Н, 400. — Нося ти писмо... от Герган. — Остави го пред вратата и си върви — окуражено заговори Илка. К. Калчев, ЖП, 267. Стайко .. се провикна окуражено: — Гуне, жени се ти, жени, докато не е дошло ред и до тебе!... Знаеш, мечката наред играе! Ц. Церковски, Съч. II, 40.