ОКУ̀ТЪР, ‑тра, ‑тро, мн. ‑три, род. (остар.) ‑траго, прил. Диал. Кутри2. Вечерта вечерале заедно со него, без да се гнъсеет [гнуси] от раните му,..; излегле надвор и помегю себе си рекле;.. "Да го излеквиме онай кутър старец!" "Хайде, рекла жената окутраго." СбКШ, 21.