ОКУЦЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУЦЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; окуцѐя, ‑ѐеш, мин. св. окуця̀х, прич. мин. св. деят. окуця̀л, ‑а, ‑о, мн. окуцѐли, св., непрех. Ставам куц. Той окуця и още носеше в лявото си бедро заедно с алуминиевата си протеза и петте стоманени парчета от техните гранати. Т. Генов, Избр. пр, 257. Имала някакво изкривяване, от което, ако не се лекува, можела един ден да окуцее. М. Кремен, РЯ, 107. — Кракът ми се обажда от време на време и трябва рано или късно да отида на лекар, щото като нищо мога да окуцея. Ал. Томов, П, 91-92. Лудият кон или ще окьоравее или ще окуцее. П. Р. Славейков, БП I, 258.

ОКУЦЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; окуця̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Ставам причина някой да стане куц; правя някого куц. Смени подковата на коня, не го карай така, че ще го окуциш. окуцявам се, окуця се страд. и възвр. Внимавай как замахваш със секирата, че аз тъй се окуцих преди години.