ОКЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. С къпане измивам някого или нещо; изкъпвам. Ала и за детето голяма грижа има пак и стрина Венковица. Изпърво тя му редеше всичко: тя ще го окъпе, тя ще и да го повие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. През април окъпахме воловете. Мама ги изми, както миеше и къпеше самите нас, своите деца. К. Калчев, ПИЖ, 116-117. — Когато бях овчар у Карабаирлията Мехмед, овцете му заболяха от далак. Окъпах ги в моравата вода и оздравяха до една. К. Петканов, СВ, 25. Голямата [дъщеря] избърса с мокър парцал, едно по едно, листата на фикуса,.., а слоновото ухо, любовните обятия, венериния косъм, кактуса и аспарагуса изнесе вън на двора и ги окъпа с вода. Чудомир, Избр. пр, 68-69. Петкана дете окъпва, / свекърва ѝ го прекъпва / и на Петкана думаше: / "Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 130. Окъпала им мъжката рожба, / окъпала го и го повила, / и го повила, в люлка турила, / залюлела го, песен му запе. Нар. пес., СбГЯ, 33. ● Обр. Дона се изкачи горе в къщата си и скри знамето в една от каменните стени на своята къща;.. После седна край прозорците в стаята край огнището и дълго плака. Окъпа със сълзи душата си. Д. Талев, И, 632. Прочетете я пак, тая песен на вътрешната свобода, и окъпете своя дух в росата на нейната поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 55.
2. Разш. Обливам, заливам обилно някого или нещо с вода или друга течност с някаква цел или случайно; измокрям, намокрям. Утре цяла в роса ще те окъпя! По самодивски поляни. П. Тодоров, Събр. пр II, 288. △ Бях срещу него и като отваряше шампанското ме окъпа. // За дъжд — намокрям силно, изцяло нещо, някого. Мина засухата. Заваля ситен дъждец, та окъпа селото и напои зажъднялата земя. Кр. Григоров, ОНУ, 149. А облаци! На слънцето стрелите / не могат ги проби. / .. / Крещят жени: "Неще се свари! / Ще ни окъпе!" К. Христов, ЧБ, 71-72. // Обливам, намокрям някого или му поливам да се измие, обикн. като пожелание за здраве. На Бабин ден, както му е адета, събраха се роднини и комшии у стринини Венковичини и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Той даже на Ивановден се остави чорбаджиите да го окъпят цял на мегданския кладенец с дрехите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. Колкото младоженци имало през изтекшата дотога година, срещу Богоявление или Водокръст ще ги окъпят в река Вардар. СбНУКШ ч. III, 176.
3. Прен. За слънце или друг някакъв източник на светлина — огрявам, осветявам силно нещо, някого. Ето че по едно време забучаха мотори. Блеснаха големи жълти огнени очи и окъпаха със светлина целия площад. А. Каралийчев, НЧ, 168.
4. Прен. Рядко. За усмивка, радост и под. Правя лице да изразява възторжено чувство; огрявам, осветлявам. За първи път през тия напрегнати и велики дни бегла усмивка окъпа неговото сурово лице. А. Каралийчев, НЧ, 108. окъпвам се, окъпя се I. Страд. от окъпвам (в 1 и 2 знач.). Водата, с която ще ся окъпе новороденото, требува да бъде топла 270. Й. Груев, КН 7 (превод), 82. II. Възвр. (в 1 и 2 знач.). Невесто Ярмо, невесто, / .. / улови рибу моруню / и със ню да се окупеш, / ега те господ надари / със едно мужко детенце. Нар. пес., СбВСтТ, 425. Окъпа са месеца, сега ще зая̀сне — казват на новий месец. П. Р. Славейков, БП II, 9. △ Снощи се окъпах и опрах всичко.
ОКЪ̀ПВАМ СЕ несв.; окъ̀пя се св., непрех. 1. Потопявам тялото си във воден басейн, като обикн. плувам; къпя се, изкъпвам се. — Ще се окъпя — каза си той [Петьо]. Съблече се на камъка, гмурна се във водата и заудря със здравите си крака. Х. Русев, ПС, 138. Окъпахме се в хладната есенна вода на Черно море. Тъмносинята водна шир е кротка. Пясъците опустели. Шума засипва морската градина. А. Каралийчев, ПГ, 153. Те пътуват надалеч през песъчливите пустини и гъстите храсталаци на Индостан, за да отидат да ся окъпят в някоя свята река. ИЗ, 1877, 268. ● Обр. Задяната в цедилка,.., минава боса мадона. Тъкана покривка закрива в цедилката младенеца, чиито детски очи и сега не ще могат да се окъпят в благодатната влага на планината. З. Сребров, Избр. разк., 162.
2. За очи — напълвам се със сълзи, плуввам в сълзи; насълзявам се. — Благодаря ти.. — Окото на Вардарски се окъпа във влага, омекна и погледът му. — От два дни не бех ял. Д. Талев, ПК, 43.
3. Прен. Измокрям се, намокрям се силно. Дъската се катурна и понесе по водата. Мостът изчезна.. Насмалко щях да се окъпя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Завалява дъжд, окъпва са и слугата и господарят. Кр.
Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 311. ● Обр. "В Цариград — / .. / ще бъдем на Свети Арахангел ние!" / .. / Аз искам го от теб! макар да се окъпе / земята в кърви и да паднат до един. К. Христов, ЧБ, 286.
4. За птица — ровя се в пясък или пепел, след което се изтръсквам. Тревата по поляните беше изгоряла, а земятя вече се разтваряше от жажда. Врабче ще се окъпе в пясъка, дигне се облак прах. К. Петканов, СВ, 27.
5. Прен. С предл. в. Ставам светъл, озарен от силна светлина. Матовото му лице се окъпа в светлината. К. Петканов, В, 11. Вече съвсем се разсъмна,.. Небето към изток все повече светлееше и скоро върховете на дърветата отсреща се окъпаха в злато. Д. Марчевски, ДВ, 110. ● Обр. Някаква скрита сила го тласкаше към девойката — той искаше да я види, да почувствува топлика на ръката ѝ, да се окъпе в блясъка на очите ѝ. Д. Спространов, С, 97.
◊ Спя като окъпан. Спя дълбоко, непробудно. Ще дръпна отгоре абата си, па ще спя като окъпан. Ил. Блъсков, ДБ, 31.