ОКЪ̀ПВАМ

ОКЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. С къпане измивам някого или нещо; изкъпвам. Ала и за детето голяма грижа има пак и стрина Венковица. Изпърво тя му редеше всичко: тя ще го окъпе, тя ще и да го повие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. През април окъпахме воловете. Мама ги изми, както миеше и къпеше самите нас, своите деца. К. Калчев, ПИЖ, 116-117. — Когато бях овчар у Карабаирлията Мехмед, овцете му заболяха от далак. Окъпах ги в моравата вода и оздравяха до една. К. Петканов, СВ, 25. Голямата [дъщеря] избърса с мокър парцал, едно по едно, листата на фикуса,.., а слоновото ухо, любовните обятия, венериния косъм, кактуса и аспарагуса изнесе вън на двора и ги окъпа с вода. Чудомир, Избр. пр, 68-69. Петкана дете окъпва, / свекърва ѝ го прекъпва / и на Петкана думаше: / "Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 130. Окъпала им мъжката рожба, / окъпала го и го повила, / и го повила, в люлка турила, / залюлела го, песен му запе. Нар. пес., СбГЯ, 33. Обр. Дона се изкачи горе в къщата си и скри знамето в една от каменните стени на своята къща;.. После седна край прозорците в стаята край огнището и дълго плака. Окъпа със сълзи душата си. Д. Талев, И, 632. Прочетете я пак, тая песен на вътрешната свобода, и окъпете своя дух в росата на нейната поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 55.

2. Разш. Обливам, заливам обилно някого или нещо с вода или друга течност с някаква цел или случайно; измокрям, намокрям. Утре цяла в роса ще те окъпя! По самодивски поляни. П. Тодоров, Събр. пр II, 288. △ Бях срещу него и като отваряше шампанското ме окъпа. // За дъжд — намокрям силно, изцяло нещо, някого. Мина засухата. Заваля ситен дъждец, та окъпа селото и напои зажъднялата земя. Кр. Григоров, ОНУ, 149. А облаци! На слънцето стрелите / не могат ги проби. / .. / Крещят жени: "Неще се свари! / Ще ни окъпе!" К. Христов, ЧБ, 71-72. // Обливам, намокрям някого или му поливам да се измие, обикн. като пожелание за здраве. На Бабин ден, както му е адета, събраха се роднини и комшии у стринини Венковичини и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Той даже на Ивановден се остави чорбаджиите да го окъпят цял на мегданския кладенец с дрехите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. Колкото младоженци имало през изтекшата дотога година, срещу Богоявление или Водокръст ще ги окъпят в река Вардар. СбНУКШ ч. III, 176.

3. Прен. За слънце или друг някакъв източник на светлина — огрявам, осветявам силно нещо, някого. Ето че по едно време забучаха мотори. Блеснаха големи жълти огнени очи и окъпаха със светлина целия площад. А. Каралийчев, НЧ, 168.

4. Прен. Рядко. За усмивка, радост и под. Правя лице да изразява възторжено чувство; огрявам, осветлявам. За първи път през тия напрегнати и велики дни бегла усмивка окъпа неговото сурово лице. А. Каралийчев, НЧ, 108. окъпвам се, окъпя се I. Страд. от окъпвам (в 1 и 2 знач.). Водата, с която ще ся окъпе новороденото, требува да бъде топла 270. Й. Груев, КН 7 (превод), 82. II. Възвр. (в 1 и 2 знач.). Невесто Ярмо, невесто, / .. / улови рибу моруню / и със ню да се окупеш, / ега те господ надари / със едно мужко детенце. Нар. пес., СбВСтТ, 425. Окъпа са месеца, сега ще зая̀сне — казват на новий месец. П. Р. Славейков, БП II, 9. △ Снощи се окъпах и опрах всичко.

ОКЪ̀ПВАМ СЕ несв.; окъ̀пя се св., непрех. 1. Потопявам тялото си във воден басейн, като обикн. плувам; къпя се, изкъпвам се. — Ще се окъпя — каза си той [Петьо]. Съблече се на камъка, гмурна се във водата и заудря със здравите си крака. Х. Русев, ПС, 138. Окъпахме се в хладната есенна вода на Черно море. Тъмносинята водна шир е кротка. Пясъците опустели. Шума засипва морската градина. А. Каралийчев, ПГ, 153. Те пътуват надалеч през песъчливите пустини и гъстите храсталаци на Индостан, за да отидат да ся окъпят в някоя свята река. ИЗ, 1877, 268. Обр. Задяната в цедилка,.., минава боса мадона. Тъкана покривка закрива в цедилката младенеца, чиито детски очи и сега не ще могат да се окъпят в благодатната влага на планината. З. Сребров, Избр. разк., 162.

2. За очи — напълвам се със сълзи, плуввам в сълзи; насълзявам се. — Благодаря ти.. — Окото на Вардарски се окъпа във влага, омекна и погледът му. — От два дни не бех ял. Д. Талев, ПК, 43.

3. Прен. Измокрям се, намокрям се силно. Дъската се катурна и понесе по водата. Мостът изчезна.. Насмалко щях да се окъпя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Завалява дъжд, окъпва са и слугата и господарят. Кр.

Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 311. Обр. "В Цариград — / .. / ще бъдем на Свети Арахангел ние!" / .. / Аз искам го от теб! макар да се окъпе / земята в кърви и да паднат до един. К. Христов, ЧБ, 286.

4. За птица — ровя се в пясък или пепел, след което се изтръсквам. Тревата по поляните беше изгоряла, а земятя вече се разтваряше от жажда. Врабче ще се окъпе в пясъка, дигне се облак прах. К. Петканов, СВ, 27.

5. Прен. С предл. в. Ставам светъл, озарен от силна светлина. Матовото му лице се окъпа в светлината. К. Петканов, В, 11. Вече съвсем се разсъмна,.. Небето към изток все повече светлееше и скоро върховете на дърветата отсреща се окъпаха в злато. Д. Марчевски, ДВ, 110. Обр. Някаква скрита сила го тласкаше към девойката — той искаше да я види, да почувствува топлика на ръката ѝ, да се окъпе в блясъка на очите ѝ. Д. Спространов, С, 97.

Спя като окъпан. Спя дълбоко, непробудно. Ще дръпна отгоре абата си, па ще спя като окъпан. Ил. Блъсков, ДБ, 31.

Списък на думите по буква