ОКЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от окъпвам и от окъпвам се; изкъпване. След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Ив. Вазов, Съч. ХV, 116. В същий град, вместо окъпването на 40-й ден, окъпва новороденото дете кръстителката или кумицата му на 3-й ден след кръщението му и то не у дома си. СбНУКШ ч. III, 23.