ОКЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀рпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Изкърпвам. Стаменка, с очила, седнала на миндеря, окърпва пране. Й. Йовков, ОЧ, 130. Вземете, та поправете, издигнете входа на един метър, издигнете прозорците, отворете нови избени прозорци и окърпете къщата, както можете и живейте в нея мирно и доволно цяла година време. (превод), ВН, 1955, бр. 184, 4. "Айде, дедо, да те закарам дома, да те жената изпере, окърпи." СбНУ ХLI, 448. окърпвам се, окърпя се страд. и възвр.