ОКЪРПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РПЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от окърпя като прил. Разг. 1. За дрехи, обувки и под. — който е с много кръпки, който е покрит с кръпки. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното си палто като в пашкул. Й. Йовков, ЖС, 7-8. Миню спря колата на двора. Минювица измъкна от къщи голям окърпен чул и го закачи на ритлите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. В окърпената жълта палатка,.., нощуваше лагерната готвачка стрина Йонка. Цв. Ангелов, ЧД, 153. Нарочно той ходеше скъсан,.., с окърпени габровски калеври. З. Стоянов, ЗБВ I, 109.

2. За човек — който е облечен с такива дрехи, обут с такива обувки. — Не са много, бре Панта, ама криза е, няма си пари Деяна, обади се насмешливо окърпеният селянин. Г. Караславов, СИ, 108. Малката варосана белослатинска гара пак тъй е оживена.. Окърпени селяни — пазарджии от планината,.., бирници,.., млади майки, заденали болни рожби в цедилките си и запътени към някой прочут лекар.., изпращачи. Ц. Драгойчева, ПД, 92-93. — Ех, чедо, да беше жив баща ти, сега нямаше да тръгнеш окърпен на училище! — въздъхна тя на вратнята. А. Каралийчев, СР, 45.