ОКЪРТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. На който целостта на повърхността е нарушена на много места; изпокъртен. Къщата позна отдалеко, все тази си беше. Само дърветата бяха отхвръкнали, вдигаха се високо над окъртения зид. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. Пред схлупена къщурка, в сянката на голям житен склад с окъртена мазилка на стените, играеха няколко деца. Г. Караславов, ОП II, 5. Само на стотина крачки от нечистото окъртено помещение на работниците се издигаше дворецът на господаря. М. Марчевски, МП, 9.