ОКЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прич. мин. страд. от окърша като прил.; счупен. Високите дървета остават назад, още няколко крачки и оттатък ниските и окършени храсталаци погледът среща необхватен простор. Й. Йовков, ПК, 75. Окършените масури хвърляме на едно място, малко по-напред, дето се образува купчина. Т. Влайков, Пр I, 295.

2. Остар. Скъсан, повреден. Окършени, покъсани и другояче похабени банкноти банките разменят с готови пари, стига само да ся види колко им е забележената стойност и ако няма страх, че с откъснатите им части ще ся стори някое злоупотребение. Лет., 1874, 214.

◊ Окършен език. Рядко. Обработен, изгладен език (стил). Неговият окършен език няма нищо общо с поетически език. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 123.