ОКЪСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀САН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от окъсвам като прил. 1. За дреха, плат, книга и под. — който е с дупки, който е скъсан на много места; изпокъсан, дрипав, парцалив. Мирон изправи кривнатата встрани, продрана отгоре лятна шапка, мушна изпремръзналите си ръце под окъсаното палтенце. Ст. Даскалов, ПЯ, 5. Някога бос, с окъсани потури [Кирилов] тичал подир овцете, сядал до някое поточе и дялал с нож колелца и оси, които закрепвал на двата бряга. П. Стъпов, ГОВ, 14. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец,.., с едро, почерняло, грубо лице, в окъсан безрамник. Ив. Вазов, Съч. Х, 98-99. — Нашите колибарчета досега не са разгръщали друга книга, освен окъсаните си букварчета и изцапаните тетрадки. А. Каралийчев, С, 295.

2. За човек — който е с протрити, покъсани дрехи; изпокъсан, дрипав, парцалив. На слабата лунна светлина видя пред себе си окъсан и парцалив мъж с доста дълга тъмноруса брада. Х. Спасов, ХлХ, 366. По пътя скърцаха волски коли, боси и окъсани дечурлига шляпаха в горещия прах. М. Грубешлиева, ПИУ, 108. Срещаме окъсани хора с торбички, с малки котленца гозба и секири на рамо. К. Константинов, НЗХ, 74. ^● Обр. Месец зад облак окъсан се скрива, / вятър във хралупи черни се вре. К. Христов, Избр. ст, 210.

3. Прен. Остар. Откъслечен, разпокъсан. Такива възпитатели преценяват и мислят за по-добре да упътят младите на работа с ум, а не да им преподават, та само да им пълнят главите с всякакви окъсани и дребни познания. Й. Груев, СП (превод), 249. За да не бъдат тия бележки окъсани,.., ще залегнем колкото е възможно да бъдат изложени систематически. БКн, СбПер II, 66.