ОКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀сам св., прех. 1. Късам, обирам всичко или по-голямата част от нещо; изпокъсвам, изкъсвам. А сега, като окъсахме май всичкото разцъфтяно цвете, набраната китка ми се вижда не много голяма. Т. Влайков, Пр I, 273. — Малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, накачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си правят градинско увеселение. Чудомир, Избр. пр, 206. Като се натъркаляли ония ми ти мраморки и пъпеши-коравци, до един напукани. Ще ги изкълват птиците. Окъсай ги всичките и ги докарай тука. А. Каралийчев, НЗ, 67. Мома го [цветето] окъсала / да го вие дребни китки. Нар. пес., СбНУ II, 42. // Отделям, махам части от стъбло, листа на растение и под. Ганчо гледаше лозето и командуваше двама цигани да окъсват листата около гроздовете, да ги пече повече слънце, за да узреят по-добре. Ц. Гинчев, ГК, 348. ● Обр. — Две деца съм заровила в тукашните гробища. Косите си окъсах от мъка. А. Каменова, ХГ, 139.
2. Късам на много места дрехите или обувките си; изпокъсвам, изкъсвам. Огнивото ми беше на самара в торбичката ми, заедно с дивеча, който носях на бъдащата си, но проклетата кобила всичко отнесе, еще и горната ми дреха, която тя ще загуби и ще окъса о всичките драки. М. Балабанов, ДБ (превод), 66. Драките му окъсват коленете и дрипите, но няма нищо: той,.. пак ще пробива през непроходимия гъстак и дракалак. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60.
3. Остар. и диал. Провалям, съсипвам, унищожавам някого. Вие сте си направиле работата със зетя ми, писале сте записи, както сте щели, подписвале сте ги и, както се види, вие сте са нагласили с него да ма окъсате. Ил. Блъсков, ПБ II, 73. окъсвам се, окъсам се страд.
ОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; окъ̀сам се св., непрех. 1. Обикн. за дрехи и обувки — скъсвам се, накъсвам се на много места или изцяло; изпокъсвам се, изкъсвам се. Драскотините и раните по лицето му ставаха повече и дрехите му се окъсваха дотолкоз, че приличаха на старо някое знаме. Й. Йовков, ПК, 33. — Всичко се е окъсало, булка, пък ново не може да се направи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. // За човек — ходя облечен в скъсани или с много кръпки дрехи. — Какъв си отслабнал... Какъв си се окъсал!... Ох!... Нали се върна жив и здрав! Ст. Дичев, ЗС I, 255. — Днес в тунела се скарахме — продължаваше Чорлавия. — Казах му да не ни тормози, да ни даде работно облекло. Я виж как сме се окъсали!. Й. Гешев, ВТ, 66.
2. Диал. Със следв. гл. и със съюз да. Извършвам във висока степен действието, означено с глагола; скъсвам се, изкъсвам се. Ханъмите, като видяха дервишите със зелени лица, окъсваха се да се смеят, но навътре бягаха. Ц. Гинчев, ГК, 200.