ОКЪСНЯ̀ВАМ

ОКЪСНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; окъснѐя, ‑ѐеш, мин. св. окъсня̀х, прич. мин. св. деят. окъсня̀л, ‑а, ‑о, мн. окъснѐли, св., непрех. Остар. и диал. Закъснявам. Хаде да си ходим по-скоро, че и дядо ти кой знае какво се ядосва дома, като окъсня ти толкова много. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 487. Ловците, вместо да дойдат по-рано, окъсняха и дойдоха след четвърт час с пет заяка заклани. Ц. Гинчев, ГК, 263. Утре в зори да тръгнеш, за да не окъснееш. А. Каралийчев, ТР, 6. Раздаването и разпространението [на граматиката] окъсня по независещи от нас причини. Т. Шишков, ИБН, ХVI. "Ой ми та тебя, горка Марийке, / то не ти окъсня топла обяда, / навреме доде, обяд донесе." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 159. окъснява се, окънее се безл.

ОКЪСНЯ̀ВАМ

ОКЪСНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; окъснѐя, ‑ѐеш, мин. св. окъсня̀х, прич. мин. св. деят. окъсня̀л, ‑а, ‑о, мн. окъснѐли, св., непрех. Диал. Ставам къс (обикн. за дреха); скъсявам се, окъсявам1. Сега тя е изпаднала, очите ѝ са хлътнале в главата, челото ѝ е набръчкано, косата ѝ е окъсняла и оредяла — сѐ от жалби и ядове. Т. Влайков, Съч. II, 13. "Сестрице, Недо убава, / .., кога та питам, кажи ми, / ..За кво ти ѝ сукман отеснял, / .., отеснял, Недо, окъснял." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 172.

ОКЪСНЯ̀ВАМ

ОКЪСНЯ̀ВАМ3, ‑аш, несв.; окъсня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Забавям. За родоначалника на българската революция, Раковски, стига ако кажем само, че отсъствието му из нашето историческо минало би окъснило за много време часа на нашето излизане в свободен политически живот. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 60. окъснявам се, окъсня се страд.

Списък на думите по буква