ОКЪСНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪСНЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам¹; закъсняване. В политическата си сгледа ний оставаме сѐ по-надире от нашите братя,..; защото туй нашето окъсняване не е от ихмаллък [немарливост]. Г, 1863, бр. 3, 18.

ОКЪСНЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окъснявам²; скъсяване, окъсяване.

ОКЪСНЯ̀ВАНЕ³, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окъснявам³; забавяне.