ОКЪСНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЪСНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. окъснѐли. Прич. мин. св. деят. от окъснея1 като прил. Диал. Закъснял. Тук-таме по вратниците погълчаха още жените, сетне окъснели селяни се разминаха като привидения из мъглата и скоро селото се сгуши в заснежената котловина. П. Тодоров, И I, 54. Дълго време не можеше да заспи, измъчван от пълните с ужас викове на арменеца или от песента на окъснял сиромах. Ем. Станев, ТЦ, 84. Късат се мъглите. Не засвети / морава вечерница в нощта, / а планинско окъсняло цвете / ми напомня пак за пролетта. Н. Зидаров, ФБО, 30.