ОКЪСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЪСЯ̀ВАМ1, ‑аш,, несв.; окъсѐя, ‑ѐеш, мин. св. окъся̀х, прич. мин. св. деят. окъся̀л, ‑а, ‑о, мн. окъсѐли, св., непрех. Ставам къс; скъсявам се. По облеклото му — озобана черна шапчица от черна кожа,.., и окъсели стари панталони ‑.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувачи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123. Децата бяха момчета-близнета;.. И двете бяха мургави като майка си,.., с вехти окъсели палтенца и закърпени обувки. Х. Русев, ПЗ, 175. Беше висок и плещест, около тридесет и петгодишен мъж, в тясна полушубка с окъсели ръкави. П. Вежинов, НС, 188. Дните все повече окъсяваха. Ст. Марков, ДБ, 348. Окъсяла рокличка. ● Обр. Годините си минават, човешката памет окъсява, много подробности, които някога са се знаели, избледняват. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.
◊ Ще ти окъсеят ръкавите. Разг. Казва се на закъснял за угощение, празненство, защото трябва да се пресяга за яденето.