ОКЪ̀ТВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окътвам1; обгръщане, закътване1.
ОКЪ̀ТВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от окътвам2; ошетване, закътване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.