ОЛАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛА̀БВАМ, ‑аш, несв.; ола̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Разхлабвам; охлабвам. Олабвам юздите. △ Още не умееше да връзва снопи. Олаби връзката и стъблата взеха да падат. △ Олабих превръзката на ръката, защото беше ми посинял пръстът.

2. Прен. Обикн. за родител, настойник, възпитател — не се грижа за възпитанието на някого; отпускам, разпускам, изпускам. Баща му го олаби и той навъртя двойките. олабвам се, олабя се страд.

ОЛАБВАМ СЕ несв.; ола̀бя се св., непрех. Диал. Ставам несериозен към задълженията и работата си; отпускам се, нехаен съм, охлабвам се.

◊ Олабвам / олабя го. Разг. 1. Отслабвам, западам физически. Спрях се и ми доде на ума, че и ракията била като нас бе, като хората... Доде сме млади, буйни — кажи го, че сме първак... После вземем да го олабваме. Г. Мишев, ЕП, 14. 2. Ставам несериозен, нехаен. Положението се олабва / олабя.Премахват се, изчезват някои затруднения в живота, в строгостта на управлението и под. А ако дружбашите вземат вътрешното министерство, как мислиш ти, ще се олаби ли положението? Г. Караславов, ОХ III, 235.