ОЛБА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЛБА¹ ж. Диал. Кора за баница с кръгла форма; петура. Милко тъкмо вдигна последната олба,.., и така ловко я метна на ръце, че и майката, и старецът,.. прехапаха устни. Ст. Даскалов, СД, 219. Той гребеше вече внимателно [сеното] и подаваше леко,.., право в краката ѝ. — А така! Така те искам! — наслагваше с наслада тя сякаш олби за баница. Ст. Даскалов, ЕС, 25.

О̀ЛБА² ж. Диал. Стъклен съд с гърло за ракия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.