О̀ЛЕ

О̀ЛЕ и (удължено) о̀ле-е-е и о̀ле-ле-е-е междум. Диал. Олеле. — Ууу, доктор Мамулеви! Оле, оле, дано местата им да не са до нашите, че както ѝ миришат устата, не мога изтърпя. Чудомир, Избр. пр, 184. Съвсем ненадейно, тая пуста болест на легло ме сложи. Уплаши се много баба Цоцолана. — Инфлуенца, боже! Оле, Патилане! Стана тя, що стана! И мене ще хване! Ран Босилек, Р, 129. Гледай сега как се бяга, дано душичко се спаси. — Оле, мамо, що ще става? Кум Вълкан ме наближава. Ем. Станев, ГЧ, 26. — Ами сега? О-ле-ле-е-е-е — рева аз и търча след нея [учителката], но дългият коридор е празен. Н. Каралиева, ЯЧ, 129. Той [педантът] е разбрал единствен правилната употреба и ред на междуметията: уви, о, ох, ух, оле. Сл. Боянов, СК, 174. "Оле Боже, зла свекърва, / зла свекърва механджийка! / .. / Ако мием, че премие, / оле Боже, зла свекърва!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 399.

Оле-мале. Разг. 1. За човек — много лош; разхайтен. Той, нейният син е оле-мале. Съсипа я, горката. 2. Диал. Горе-долу, как да е, що-годе. — Да гледаме, Стояне, но да струпаме оле-мале къща, стига сме мъкнали децата като мачка маченцата си.. по чуждите къщи. Сл. Македонски, ЕЗС, 51. Нивите тъва [тази] година са оле-мале хубави. БД I, 121.

Списък на думите по буква