ОЛЕИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЕЍН м. Хим. 1. Съединение на глицерин с олеинова киселина. Безпресовият олеин се получава при хидролизата на смес от кориандрово и рапично масло. Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 168.

2. Смес от течни мастни киселини, предимно олеиновата, която се получава при разпадане на тлъстините, като се отделя стеаринът. Людието отделят по тоя начин [чрез прецеждане] олеина от стеарина на лойта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 31.

— Фр. oléine или рус. олеин.