ОЛЕКОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЕКОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; олекотя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Спец. Правя някакво изделие да стане по-леко, намалявам теглото му. За да олекоти блоковите кутии за стартерни акумулатори, секторът за акумулатори проучи съществуващите конструкции. ВН, 1961, бр. 3175, 2. Преизчислихме и олекотихме и ресорите. ВН, 1960, бр. 2616, 2.

2. Разг. Правя нещо несериозно, не умея да му придам необходимата тежест, авторитет. — А с какво все пак ще удостоверите, че сте ѝ роднина [на Емилия]?.. — Трябва да ви успокои ако не друго, то поне разликата във възрастта.. — Непрекъснато олекотявате разговора. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63. Работата приключи успешно, но точно когато очаквахме признанието, едно нетактично изказване олекоти всичко.

3. Остар. Облекчавам. Ако изпаднем в бедствия, на жената утешенията могат да олекотят болежките ни. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98. олекотявам се, олекотя се страд. През миналата и в началото на тази година основната задача на нашия колектив бе да усъвършенствува произвежданите от него помпи чрез реконструкция и главно като се олекотят ненужно дебелите стени. РД, 961, бр. 320, 1. Олекотяват се вателите и се увеличават оборотите им. ВН, 1962, бр. 3286, 1.

ОЛЕКОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; олекотя̀ се св., непрех. Диал. За жена — раждам; олекчавам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.