ОЛЕЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ЛЕЛЕ и (удължено) о̀лелеее, о̀лелей междум. Разг. 1. За изразяване на уплаха, страх; леле, леле мале, мале. Той се метна назад с жален писък: — Олеле, загивам! И добре, че водата беше близо, та свари да се гмурне навреме тъкмо когато хищната птица връхлетя отгоре му като камък. П. Бобев, ГЕ, 53. Тигър в клетка изрева, / хукна Гошо през глава!/ Олеле! — крещи от страх, / който гледа го е смях. Д. Габе, ОСМ, 6. ● В съчет. олеле мале (майко, майчице, боже). За усилване. — Олеле мале, да речем да го [бича] пипне, че да ме запердаши! — Илийко се поозърна, като че ли да види, отгде може да избяга. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Проводи ме мама / коприва да бера — / циганки се сбрали, / коприва обрали. / Олеле, мамо, / пак ще ме бият! Елин Пелин, ПБ, 140. Малкото момче ся уплашило. То зело да плаче и да вика: "Олеле майчице, загубих ся! Олеле мамчице, няма да си тя видя пак!" ИЗ 1874-1881, 115.
2. За изразяване на болка; ох. — Олеле, боли! — хвана се Ян Бибиян за битото място. Елин Пелин, ЯБ, 22. — Олеле! Стъпи ми баш на мазола! Г. Караславов, Избр. съч. II, 378. Тогава гладният орач грабна постелката, метна я върху гърба на невестата си и почна да я налага с тоягата си. — Олеле, мъжо — развика се невестата, — ти биеш постелката, а пък мен боли! П. Димитров, СбХ, 102. — Ти да мълчиш бе! — цапна го по главата Дългият Иван.. — Олеле! — изрева той и писна с ярешки глас: — Бият, бият! А. Гуляшки, МТС, 209. Лисицата нададе врясък: — Олелеее! Крачето ми! А. Каралийчев, ТР, 38. Че са й пушка пукнала, / аджия в сърце й удари. / Аджият дума на Кина: / — Олеле, Кино, отидох. Нар. пес., СбНУ XXIX, 130. ● В съчет. с олеле мале (майко, майчице, боже). За усилване. Олеле майчице, натъртих си кълката! А. Каралийчев, ПС I, 164.
3. За изразяване на мъка; ох, леле. Кога дома дойде, що да види Яна! / Милийот я братот спрострен во сред кукя! / тогай викна Яна: — Олеле до бога! Кога немам брате, нейкю ни да живя! Нар. пес., СбБрМ, 340. ● В съчет. олеле мале (майко, майчице, боже). За усилване. Олеле, боже, горкана, / коя ли гора да фана! / Вечер ма бийе да лягам,/ сутрин ма рита да ставам. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84.
4. За изразяване на изненада, радост, удоволствие; ох, ой, леле. — Отдавна не са ми правили такива признания. — Олеле, какъв сте суетен! Ем. Манов, БГ, 184. — Олеле! — / викна Драганчо, — / я вижте / там сред бостана / какво е главище! П. Димитров, СбХ, 119. — Хо-хо-хо! — тътнат гърдите на агронома. — Олеле, бай Марине! ... Олеле, умори ме от смях! О. Василев, СбСт, 28.
5. Като частица. При обръщение в нар. песни самост. или в съчет. олеле варе, олеле леле, олеле мале. — Олеле бела гъркино,/ излазай сеги насреща,/ двама ще да се питаме, / кой се не бои Бояни. Нар. пес., СбВСтТ, 1063. — Олеле варе, руса Драгано, / зачуле са се до три войводи,/ отгор се чуят, отдол ще дойдат. Нар. пес., СбВСтТ, 1043. Като ги виде овчарите света Мария, / скоро поскоро вкъщи отиде / и на Димитро тихо говори: / Олеле варе, бае Димитре! / Какви бяха тия овчере? Нар. пес., СбБрМ, 42. Олеле, леле, Великден, / кога дойде, помина, помина. Нар. пес., СбНУ XIV, 7. — Това бе наше комшийче / дето по връа тичаше,/ олеле варе, за него / събери ме, Боже, със него. Нар. пес., СбВСтТ, 513.
◊ И тъй ох, и така олеле. Диал. Означава, че положението е безизходно тежко. "И тъй ох и така олеле — нямаме си велики хора", викаше едно време покойният Захари Стоянов. Пряп.,1903, бр. 20, 4. Олеле мале. Диал. 1. В сказ. функция. Много лош, с лоши качества, в лошо състояние. Синчето им е олеле мале. Главите им побеляха от него. △ Къщата им е олеле мале — като че ли ще падне всеки момент.
2. Рядко. За изразяване на оплакване, недоволство, протест. — Оказваше се, че и душата си е произлязла от телото, а следователно от най-простите неща, и трябва да се държи тя за тях, а не да бяга, па после, олеле мале. Ал. Томов, П, 72.