ОЛЕПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЀПЯМ, ‑яш, несв.; олепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Облепвам, налепвам; олепвам², олепявам. олепям се, олепя се страд. и възвр.

ОЛЕПЯМ СЕ несв.; олепя̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. Налепвам се, прилепвам се; олепвам се. На децата не дават да ядат качамака, който се олепя по сукалкята (качомилката), защото щели да побъркат говора си т. е. ще размесват думите. СбНУ VI, 89. У всякой чловек ся утая и отлага из устата една мокрота, която се олепя най-много по задните части на долните резци и подочници, та прави една тригия. Лет., 1874, 62. Златото са постепенно олепя еднакво о пръстена и за малко време .. имаме красно позлатен пръстен. Лет., 1876, 89.

2. Залепвам се. Както что има тела, които едно о друго ся олепят, така има и тела, у които не ся съглядва прилепност. Й. Груев, Ф (превод), 33.