ОЛИГА̀РХИЯ

ОЛИГА̀РХИЯ ж. 1. Истор. Форма на държавно управление в повечето гръцки градове-държави, при която политическата власт принадлежи на малцинство, избрано по имуществен принцип. Поражението на Атина било поражение на демокрацията. Спартанците навсякъде въвеждали олигархията и настанявали своите войски. Ист. V кл, 154. Те [аристократите] са старали да подчинят под себе си по-долните класове.. Там, дето те сполучвали туй и дето твърде видно отделяли себе си от народа, образувала са олигархия (което значи собствено "господство на малцина"). Н. Михайлов‑

ски, РВИ (превод), 96. При олигархията бил важен не толкова знатният произход, колкото богатството. Затова най-характерният ѝ белег бил плутокрацията. От това време (VI в. пр. н. е.) е мисълта, че парите правят човека.

2. Прен. Разш. Група хора, които имат господстващо положение в дадено общество; върхушка. Младите твърдяха, че по върховете на партийните олигархии има извехтели и изхабени стойности. Д. Казасов, ВП, 320. Представителите на тая [бразилската] олигархия се смятат за недосегаеми аристократи и презират хората от народа. Св. Минков, ДА, 52. Политическа олигархия. Финансова олигархия.

— От гр. |λιγαρχία.

Списък на думите по буква