ОЛЍЗАН

ОЛЍЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от олижа като прил. Разг. 1. За коса, косми на човек или животно, който е плътно пригладен, прилепнал, загладен; зализан. От лявата ѝ страна на пода седеше възрастен човек с редки олизани коси, намокрени и сресани на ивици върху оплешивялото му слабо теме. Ем. Станев, ИК I и II, 443. По-яките крави, като трещяха с копита, една след друга прегазваха бързеите и излизаха на брега с олизана козина, тръпни и още треперещи от преживяната борба с пороя. Ем. Коралов, МВ, 5. // За човек или животно — който е с плътно пригладена, прилепнала коса, косми; зализан. Трайчев (Гледайки Бранкова). Кой е тоз олизан копой? Ив. Вазов, Съч. XXI, 101.

2. За лице, тяло и под. — който е добре гледан, поддържан, сит и под.; загладен. — Коя си ти, тук сред гората, ще узная ли аз името ти? — засия цялото олизано лице на ромееца. Д. Талев, С, 61. // Който има такова лице, тяло; загладен. Срещу нас седеше елегантна дама и до нея олизан млад човек. Г. Белев, КВА, 290. — Хубава ли беше?.. — Една такава, олизана котка. Е, хубава беше. Д. Кисьов, Щ, 25.

3. Прен. За дреха, шапка, покривка и под. — който от дълга употреба е изтъркан, излинял, с протрита, изтрита до скъсване повърхност; излизан. Георги Бабулев влезе и при Лазар Глаушев. Покани го Лазар да седне на миндерчето до него и гостът доста се загледа в извехтялото олизано килимче, но седна храбро там. Д. Талев, ПК, 610. Каскетът му, олизан и смачкан, стърчеше нагоре, изпуснал от прегръдката си кичур мазна черна коса. Л. Дилов, ПБД, 179. Беше дребен човечец, фланелата му на лактите продънена, капицата му олизана. Й. Радичков, ББ, 50.

Списък на думите по буква