ОЛИЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЍЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от олижа като прил. Разг. 1. За коса, косми на човек или животно, който е плътно пригладен, прилепнал, загладен; зализан. От лявата ѝ страна на пода седеше възрастен човек с редки олизани коси, намокрени и сресани на ивици върху оплешивялото му слабо теме. Ем. Станев, ИК I и II, 443. По-яките крави, като трещяха с копита, една след друга прегазваха бързеите и излизаха на брега с олизана козина, тръпни и още треперещи от преживяната борба с пороя. Ем. Коралов, МВ, 5. // За човек или животно — който е с плътно пригладена, прилепнала коса, косми; зализан. Трайчев (Гледайки Бранкова). Кой е тоз олизан копой? Ив. Вазов, Съч. XXI, 101.
2. За лице, тяло и под. — който е добре гледан, поддържан, сит и под.; загладен. — Коя си ти, тук сред гората, ще узная ли аз името ти? — засия цялото олизано лице на ромееца. Д. Талев, С, 61. // Който има такова лице, тяло; загладен. Срещу нас седеше елегантна дама и до нея олизан млад човек. Г. Белев, КВА, 290. — Хубава ли беше?.. — Една такава, олизана котка. Е, хубава беше. Д. Кисьов, Щ, 25.
3. Прен. За дреха, шапка, покривка и под. — който от дълга употреба е изтъркан, излинял, с протрита, изтрита до скъсване повърхност; излизан. Георги Бабулев влезе и при Лазар Глаушев. Покани го Лазар да седне на миндерчето до него и гостът доста се загледа в извехтялото олизано килимче, но седна храбро там. Д. Талев, ПК, 610. Каскетът му, олизан и смачкан, стърчеше нагоре, изпуснал от прегръдката си кичур мазна черна коса. Л. Дилов, ПБД, 179. Беше дребен човечец, фланелата му на лактите продънена, капицата му олизана. Й. Радичков, ББ, 50.