ОЛИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЍЗВАМ, ‑аш, несв.; олѝжа, ‑еш, мин. св. олѝзах, св., прех. Разг. 1. Прекарвам език по цялата повърхност на нещо; облизвам. — Не ти се сърди Станка, болярко. Въката да ѝ подадеш, ще я целуне. Не само ще ти я целуне и олиже, ами и нещо ще ти даде. Ст. Загорчинов, ДП, 127. Милен, изправен, хванал с две ръце горната пръчка на креватчето, я хапеше и олизваше.. Б. Болгар, Б, 143.

2. За животно (обикн. родилка) — почиствам чрез лизане малките си, приглаждам, зализвам козината им. — Шута крава, шуто теле отели: / сама го отели, сама му у̀роци олиза. К. Шапкарев, СбНУ VII, 53.

3. С лизане изяждам всичко докрай; облизвам, излизвам. Децата не бяха олизали всичкия мед. В чинийката на Стефка тоя си беше останал половината. О. Василев, ЖБ, 99. Овцете олизаха зобта в коритото. // За коза — огризвам кората на клонка, дръвче; обелвам, оголвам, оглозгвам. Кози, сиви и катраненочерни, с прешленести рогчета, смешно разклатили бради, стръвно олизваха кората на младите фиданки. П. Михайлов, ПЗ, 191. ^● Обр. Слънцето ги беше изпреварило и бе облизало снежеца от скалистия гребен на Христакева могила. Н. Хайтов, ПП, 27. Вестникът беше с бели полета по страниците. — Виж как го е олизала цензурата — забележи Илия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 122. олизвам се, олижа се. I. Страд. от олизвам. II. Възвр. и взаим. от олизвам в 1 и 2 знач.