ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛИЦЕТВОРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Литер. Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни, природни явления и др.; одухотворяване., персонификация. Непоправимото е вече дошло и поетът, без да прави усилия, намира най-точните олицетворения и най-безмилостните аналогии, които ще очертаят и размерите, и цялата истина в същността на прелома. Ив. Спасов, БС, 142. Може лесно да се сгреши, като обикновени поетични фигури — метафори и олицетворения — се вазведат в документи за митически мироглед. Б. Ангелов, ЛС, 74. // Разш. Представяне на нещо в образ на живо същество; олицетворяване, персонификация. Хората от Белоградчик си имат свои готови представи за олицетворението на прославените скали. Те пресичат потока на вашето въображение и бързат да ви осведомят: това са "Монасите", ей това — "Римският папа", а онази скала е "Мойсей". Ст. Станчев, НР, 9.

2. Въплъщение, израз на нещо. Моето желание беше — да се накичиш с розата ми и да бъдеш сред зима олицетворение на пролетта, каквато аз те съзерцавам в тая минута. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 284. Този учтив и внимателен човек [Лилиев] не благоговееше пред властта и нейното външно олицетворение — титлите, чиновете, званията. Е. Каранфилов, Б III, 143. Известно отношение към тези балади имат ония, в които самодивите се явяват олицетворение на зла, отмъстителна ревност към извънредната женска хубост. Б. Ангелов, ЛС, 40. За мене Кръстьо Сарафов независимо от голямата му и безспорна дарба бе олицетворение на рядко трудолюбие. Ив. Димов, АИДЖ, 83.