ОЛОВА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЛОВА. Само в съчет. : Олова камджия. Диал. Плетен камшик; бич. И девер се от порти зададе,/ па си чуло тиа благословки,/ па се свило на кон на теркиа [седло], / та откачи олова камджиа,/ па си заби китени сватове! Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. Соблече си руо девойочко,/ та облече руо баш юначко,/ па си зема сабля на сглабове,/.. / и си зема олова камджия,/../ па си яна [яхна] коня ластавица. Нар. пес., СбНУ X, 83.