ОЛОВА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Оловен; оловит. Право тегли воз Дуката града: / ке те сретнат врати оловати,/ ке видиш джамове позлатени. Нар. пес., СбНУ XXIX, 88.