ОЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни и (остар.) ‑а, ‑о, ‑мн. ‑и, прил. 1. Хим. Който е съединение на елемента олово с други елементи. Оловен нитрат. Оловен арсенат. Оловен ацетат. Оловна киселина. Оловни соли.
2. Който съдържа олово. И в тунела сталактитите блестяха като стъкло, но между тях се забелязваха и металични отблясъци — земните пластове бяха от оловна руда. М. Марчевски, ТС, 114. Рила обладава в подножията си и други минерални богатства: горещи минерални води,.., златце, — .. — оловена и медна руда и малко въглищни терциални котловини. Ив. Вазов, Съч. XV, 58-59. Във флотационните фабрики са добити хиляди тонове цинков и оловен концентрат. РД, 1(958, бр. 7, 2. Оловна глазура.
3. В който се добива олово. Оловен завод. Оловен рудник.
4. Който е направен от олово. Оловото е било известно още от най-дълбока древност. За това свидетелствуват намерените при разкопките на Помпей оловни водопроводни тръби и оловни монети в Китай, сечени 2 000 години пред нашата ера. Р. Димитров, РЗН, 41. Над всичките най-високо се издигаше въз могилата,.., покритият с оловени листи купол на красивата църква "Св. Възнесение" със своята кула-звънарница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 127. Бълболи си чешмата / през цеви оловни. П. П. Славейков, КП ч. III, 224. Кои мисли без особено забележвание не могат да ся запомнят, да ги назначи с оловна писалка, за да ги припомнуват по-добре децата. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 10. Освен тези три грамоти, които са били запечатани с оловен печат (сигилии)..., Василий е дал тогава на българете и други грамоти. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 15. Оловни букви. Оловни сачми.
4. Куршумен. Долу в равнината стрелбата зачести:.. И сред оловния ситнеж, като при дъжд, светваше оръдие: тогава страшният му гръм стократно се повтаряше из валога: яу.яу....о...о... П. Михайлов, ПЗ, 21. От улицата екна разпокъсан залп и оловна градушка посипа стените. Хр. Смирненски, Съч. III, 198.
5. Прен. Който е с цвят на лово; сивочер. Водите на реката ставаха оловни, после сребристи, после над вълните минаваше тънък, бледорозов гланц. С. Северняк, ВСД, 192. Слънцето засяда — кърваво петно в оловената маса на облаците. Й. Йовков, Ж 1945, 75. Излязох заедно с него навън, под тъмнеещото оловно небе. П. Вежинов, НС, 75. Над тъмнеещите планински хребети на запад догаряше в оловен блясък късият декемврийски ден, сив и тъжен. Д. Талев, И, 209. И в бурната нощ на борбата / грамадата черна хвърли,/ и спри се да видиш, когато / сред мрак и оловни мъгли, / ще блеснат реки огнеструйни. Хр. Смирненски, Съч. I, 146.
6. Прен. За дъжд, небе и под — студен, тежък. Дъждовете започнаха.. Есенното оловно небе тежеше вече седмици над фабриката. Вл. Полянов, ПП, 101-102. ● Обр. Над стрехите на високите двукатни, мрачни здания бе проснат дървен покрив. Върху него чукаха оловните куршуми на дъжда и веселата му песен ставаше някак си заканителна и зловеща. Д. Спространов, С, 13. Като че ли съвсем се стъмни. Телевизионните антени от насрещните покриви потънаха в овисналите поли на облаците. Спря оловният дъжд на тополовите клони. Дали ще завали сняг? С. Северняк, ИРЕ, 158.
7. Прен. за поглед, сърце, мълчание — изпълнен с тъга, мъка, напрегнатост. Той отправи към нея тежкия си оловен поглед. Д. Димов, Т, 555. Нови хора с оловени сърца вървят подир колата с багажа. Св. Минков, РТК, 175. Аз давам някакви обяснения, след които настъпва мълчание... Да, тежко, оловно мълчание, което в събранията на нашата партия значи много. Д. Димов, Т, 689-690.
8. Остар. Който е изработен от сплав на лово и калай в различни съотношения. Извадих из джеба си оловено папурче с ракия и го подадох бае Цену. Т. Влайков, Съч. III, 3. На лявата му ръка блесна оловен пръстен с емблема на смъртта. Ем. Станев, ИК I и II, 58. Загърват я кошулята на гърлото с чапрази сребрени или оловни. К. Шапкарев, СбНУКШ ч. III, 268. ● Обр. Двори му на Стойо са калдаръмени, / дзидовето оловени, / портите му — огледало. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
◊ Оловен окис. Хим. Миний, миниум. Оловото,.. намира твърде широко приложение в химическата индустрия — за получаване на оловна глеч, оловен окис, миний и др. Геол. IX кл, 115-116. Оловно отравяне. Плумбизъм; сатурнизъм. Като оловен. В съчет. с вися, тежа и др. Във висока степен; много. Победеният, който само преди секунда е живеел с чудесното усещане на бъдещ победител, на увенчан с лавровото клонче, сега става от тепиха полужив, мътно гледа пред себе си, ръцете му висят като оловени. Л. Стефанова, ВМД, 119. Главата ѝ тежеше като оловена. С уморени движения се затътра из одаята. Б. Несторов, АР, 92.