ОЛО̀ВНОЧЕРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който е черен със сив, оловен оттенък. До есента, когато ветровете докарваха отнякъде степното небе страшни оловночерни облаци и от тях заручеше дъжд, те [бригадирите] оставяха зад себе сицял кър, изчистен от треволяк. Б. Балевски, СП, 50.