ОЛОВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛО̀ВО, мн. няма, ср. 1. Хим. Химически елемент Pb с високо относително тегло, тежък, но мек сивобял метал, който се използва за производството на куршуми, акумулатори, водорловодни съоръжения, бои, като добавка към бензина и другаде. Суровото олово съдържа още мед, бисмут. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 120. Сплав от олово и калай, който се употребява в тенекеджийството, се топи при 180°. Физ. X кл, 1951, 76. След като се изпържи [утайката], шламът се стопява в отражателна пещ съвместно с метално олово, което извлича благородните метали [при електролиза на медта]. Ц. Цветков, М, 316-317. Направи той [Хефест] на Ахила и броня от жар по-светла;/ .. / направи му и ногавици от листи гъвко олово. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 43. ● Обр. Не мозък, а олово сякаш / в разяден череп се разлива. П. К. Яворов, Съч. I, 49.
2. Прен. Куршум или сачма. Върнах се на мястото си и дигнах пред очи револвера. Зачаках. А пустинята ечеше от гърмежи, оловото чукаше наоколо по скалите и пронизително пищеше над главите ни. Ст. Дичев, Р, 144. Пръсна се дружината, а на мене олово ми заседна в прасеца, не сварих да ги настигна, тука видях огънче, тука влязох. П. Спасов, ГЛЗЗ, 8. Чул се йе Стоян и прочул,/../ че има двори камени,/ у двори кули железни,/ у купи бачва олово. Нар. пес., СбНУ I, 20. Тичай, дъще, сабята ми сваляй!/../ Във фишеци сив барут реди / и торбичка напълни с олово! О. Василев, Л, 22-23.
3. Остар. Калай. Бронзата се прави от мед и олово; в пропорция 8 части мед с 2 части олово. К. Кърджиев, А, 256. Калай (олово), нахожда ся само в руда, от която добива и има бял и лъскав шар, лесно ся превива и гъне и издава един шум, на огъня ся плави твърде лесно. Д. Мутев, ЕИ, 132. Йован ми бели град градеше, / с олово го зид зидаше / с коситро го покриваше,/ врати тура огледало. СбАИ, 311.
◊ Тежък (тежа) като олово. Много тежък. Задъхваше се от тревога, мислеше, мисле
ше, докато главата ѝ ставаше тежка като олово. М. Грубешлиева, ПП, 182. Опита се да разбере какво значеше това [глухият шум], но не успя, поиска да се събуди — клепките му тежаха като олово. Г. Райчев, Избр. съч.