ОЛОКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛО̀КВАНЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олоквам и от олоквам се; олочване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЛО̀КВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олоквам се; изтъркване, протриване.