ОЛТАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛТА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни и (остар.) ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до олтар. Свещеникът възвестяваше от олтара мир и любов между хората, подканваше ги чрез божествените книги към доброчестина и подръпваше отвреме-навреме олтарната завеса, за да се скрие от очите им, надвесен над светите дарове. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. Олтарът,.., беше разбит и поделен между грабителите. Олтарните стъпала бяха от чисто сребро. А. Каралийчев, С, 45. Олтарни двери.