ОЛТА̀РЧЕ, ‑мн. ‑та, ср. Умал. от олтар. Вътрешността ѝ [на черквата] е един лабиринт от преградки и тъмни олтарчета, в които можеш да се изгубиш. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134. Изворът беше в дъното на навеса, точно там, дето беше стената на олтарчето в параклиса. Г. Караславов, СИ, 74.