ОЛУ̀М

ОЛУ̀М неизм. Остар. и диал. В обръщение — сине, дете, момче мое. Тъкмо в тая минута момчето се върна. — Защо бързаш толкова, олум, защо се мориш? — обърна се той бащински към него. Й. Йовков, ПГ, 31. — По даскаллък ли, казъм, тъдява?.. — Да, учителки сме.. — Е-ех, свят!.. — Не е за жена да се блъска сама насам-нататък.. Ама нищо, олум, нищо, вие да сте живи и здрави, ще мине и замине. К. Константинов, ПЗ, 26. Стояновата майчица,/ тя си на Стоян думаше: / — Стоене, олум, Стоене! / та що си грижен, кахърен? Нар. пес., СбГЯ, 44. Стаматкяната майчица, / тя на Стаматка думаше: / — Стаматке, олум Стаматке! Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 58.

— От тур. oglum.

Списък на думите по буква